* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петрани върла душманка,
тръгнала билки да дири,
да си отдели Петрана
от своя сина Стояна.
Дома й дошле циганки,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни каглунки,
знаете ли билки омразни -
да си омразя Петрана
от своя сина Стояна?
- Имаме, бабо, имаме
ама ги скъпо даваме -
за една жълта жълтица,
за един китен ръваник!
Дала им риза ленена,
Стояновата венчилка.
Като си циганки тръгнали
на пътя срещат Петкана
с бели менци на рамо,
Петкана се е запряла,
та пътя им да не мине.
Циганките се сдумали,
че е Петкана разумна,
решили да й разкажат:
- Петкано, булка хубава,
девет години си женена,
никаква рожба не си имала,
довечера, като си легнете,
местата със Стоян си разменете,
мъжка рожба ще си проимате!
Стояновата майчица
станала посред нощи полунощи,
та си билките увари;
вместо да си полее Петканка,
тя си полива млад Стоян.
Сутринта рано в неделя,
Петканка, като станала
дворите да си измита,
като се назад върна,
та си при Стоян отиде
и що да види горката -
Стоян до половина млад Стоян,
от половина жълт змей...
- Я ме, либе, вземи,
в бащини ми двори занеси.
Като го Петканка изнесе,
кучетата лаят, бягат,
кокошките крякат и бягат.
Тогава Стоян продума:
- Я вземи, либе, та ме занеси
в бащини ми ливади,
в големите грамади.
Четирисе зарани
Петканка ходила,
та му е млеко носила;
най-после, като отишла,
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
до сега си идвала,
от днес нататък не идвай -
жълта ме змеица залиби,
залиби и ще ме вземе!
Като се назад върнала,
с дребни сълзици на очи
у майка си се отбила,
там си заварила циганки,
тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да сте ми,
дайте ми билки отвратни,
да си върна млад Стоян!
На циганки се смилило,
без пари билки й дали.
Тя си билки увари,
та си ми поля млад Стоян.
Стоян веднага оздравя
и пак си стана същия.
Като си дома отиват,
Стоян си гости покани,
на майка му съдба да речат.
Тогава гости казаха -
да я залеят, запалят,
за назидание и пример!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011