|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка превръща сина си в змей
- Любе Маламо, Маламо,
що доиш крави и плачеш?
- Любе Стояне, Стояне,
как да не си доям и плачам,
пустана моя свекърва,
скоро ще нази раздели.
Стоян Малами думаше:
- Любе Маламо, Маламо,
нас Господ га не раздели,
майкя не ще ни раздели!
- Любе Стояне, Стояне,
вчера дойдоха циганки,
циганки, черни манафки,
и ги свекърва питаше:
"Циганки, черни манафки,
знайте ли биле омразно,
омразно, още разделно,
да си Стояна разделим
от любено му - Малама?"
"Знаем го, бабо, знаем го,
ала е много греховно
и много ми е скъпичко;
драмчено му е алтънче,
окана му е хиляда!"
Дала е баба алтънче,
взела е биле разделно.
Че си го баба поръси
на Маламино възглаве.
Стоян Малами думаше:
- Любе Маламо, Маламо,
стана ми девет години
възглавки не сме менили,
са вечер ще ги мениме.
Дено Малама лежала,
там ми е легнал млад Стоян,
дено е лежал млад Стоян,
Малама там е легнала.
'Га бе полунощ станало,
Стоян Малами думаше:
- Любе Маламо, Маламо,
стани ми огън наклади,
стани боржица запали,
че ми студено станало.
Дорде Малама да стане,
огънче да му накладе,
боржица да му запали,
Стоян се през праг повлече -
от пояс нагоре млад Стоян,
от пояс надолу шарен смок.
Стоян Малами думаше:
- Любе Маламо, Маламо,
стани ми рано в събота,
кравине рано издои
и ми пресничек извари,
та ми пресничек донеси
на зеленото ливаде,
на голямоно грамаде.
Станала рано в събота,
кравине рано доила
и си пресничек сварила,
че е отишла Малама
във зеленото ливаде,
на голямото грамаде.
Насред ливаде шарен смок;
шарен смок бяга в грамаде,
Малама бяга нах село...
Югово, Асеновградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|