Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
Петканината свекърва,
тя беше много лош човек,
лош човек, голям душманин.
Къде ходила, питала,
питала и разпитвала
да найде билки омразни,
да омрази Петкана
от първо либе Стояна.
Среща й идат циганки,
циганки, черни катунки,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
циганки, братя да ми сте,
циганки, сестри да ми сте,
каквото искате, ще ви дам,
само ми право кажете,
имате ли билки омразни,
да омразя Петкана
от първо либе Стояна?
- Имаме биле, бабичко,
ала го скъпо даваме -
за една шепа жълтици,
за един китен рованик,
за една риза ленена -
Стояновата венчилка.
Дават циганки билето,
дават и още наръчват:
- Ще вариш, бабо, билето,
в къщата запустеница,
със вода неначетена,
в гърне необжежено,
и гола, и гологлава,
та да полееш Петкана,
Петкана, млада невяста.
Тръгнали да си отиват,
среща им иде Петкана,
със бели менци от вода,
със росна китка на глава,
тя се на пътя запряла
и на цигани път не минала.
Те са спомежду си думали:
- Петкана е чедо разумно,
я хайде да й прикажем,
че свекърва й е душманка.
Циганки риза носили,
Петкана риза познала
и си циганки попитала:
- Циганки, черни катунки,
циганки, братя да ми сте,
циганки, сестри да ми сте,
само ми право кажете,
от къде зехте таз риза
и тоя китен раваник?
Циганки думат Петкана:
- Петкано, булка хубава,
даде ги твойта свекърва,
че си взе билки омразни,
да те отдели, Петкано,
от първо любе Стояна.
Ний ще те на ум научим.
В петък срещу събота,
ти ако лягаш отляво,
ти да си легнеш отдясно.
Вечерта, кат си лягали,
Петрана дума Стояне:
- Стояне, първо венчило,
девет години станаха,
откак с теб сме са обзели,
все ти си лягаш отдясно,
пък аз си лягам отляво,
сега ще легна отдясно,
че ме страната заболя.
И тя легнала отдясно.
Петранината свекърва
отишла да ги полива,
место да полей Петкана,
тя ми поляла Стояна,
до средата е млад Стоян,
а от средата шарен змей.
Кокошки бягат от него,
и хора бягат от него,
и кучета лаят по него.
Стоян Петрана думаше:
- Петрано, булка хубава,
хай да ме, любе, заведеш
в бащините ми ливади,
във високите грамади,
да се не плашат хората,
хората и добитъка,
а сутрин ме, либе, спохождай,
по капак мляко донасяй.
Ходила малко, не много,
ходила цяла година.
Една ми заран раничко,
Стоян Петрани думаше:
- Стига си, любе, идвала,
из това росно ливаде,
че ти полите изгниха,
полите до колените.
Кога се в къщи връщала,
насреща идат циганки,
циганки, черни катунки.
Петрана им се примоли:
- Циганки, братя да ми сте,
циганки, сестри да ми сте,
вий си билки дадохте
на мойта стара свекърва,
че Стоян стана шарен змей
и вече цяла година
ми седи горе в ливадите.
Залюбила го змеица,
люби го и ще го вземе,
в неделя му е сватбата.
Дайте ми билки омразни,
да си Стояна омразя
от тая пуста змеица.
Циганки думат Петрани:
- Петрано, булка разумна,
Петрано, любе най-вярно,
имаме билки омразни,
от мъртва жена косата,
и от усойница зъмя главата,
червената комунига
и самостръка тинтява,
ти да ги вариш, Петкано,
и да полееш Стояна,
че колкот е хубав млад Стоян,
още по-хубав да стане.
Сварила Петкана билките,
сварила и го поляла,
и колкот бил хубав млад Стоян,
още по-хубав той станал
и са си у тях отишле.
Той заклал крава ялова,
свикал ми всички роднини,
нейните и неговите.
Уловил Стоян майка си,
че я в рогозката увил
и я със катран позалял,
и подпалил Стоян майка си,
три дни е горяла, тлеяла,
пък гостите яли и пили.

 


Исперих (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011