* * *

Майка превръща сина си в змей

Илка на порти седеше,
на бял е камък стъпила,
спуснала е поли до земя,
до шуклосани месюве,
бял пояс ми предеше
и си нагоре гледаше,
Стоян от дърва си идеше.
Илка си хурка захвърли,
Стояну порти отвори
и викнала, та заплакала:
- Каква е, Стояне, майка ти,
у дома влахини идваха,
тя си влахини срещаше
и взема билки омразни,
двама ни да ни разделя!
Аз ще ти, любе, заръчам
довечера местата да смениш,
аз ще да легна от ляво,
ти ще да легнеш от дясно.
През нощ свекърва е отишла,
китка в ръка носеше
и ги със китка напръска,
както са били заспали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011