* * *

Майка превръща сина си в змей

Циганки ходят из село,
отишли у Стоянови.
Стояновата майчица,
на Пенкана душманката,
тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
като ходите вред по света,
занете ли билки омразни,
омразни билки, разделни,
да деля снаха си Петкана
от мойта синка Стояна?
Циганки баби думаха:
- Носим билки разделни,
ала ги скъпо даваме -
за един китен рованик,
за една шепа жълтици,
за една риза ленена,
ленена и копринена.
Стояновата майчица,
на Петкана душманката,
дала им китен рованик,
дала им шепа жълтици,
дала им риза ленена,
ленена и копринена -
Стояновата венчилка,
и си билките вземала.
Циганки бабу думаха:
- Билките ще си обвариш
в гърне необженено,
във къща - запустеница
в петък срещу събота.
Ще си Петкана полееш.
Циганки от двори излизат,
Петкана иде насреща,
Петкана дума циганки:
- Циганки, сестри да ми сте,
само ми право кажете,
кой ви даде този рованик,
кой ви даде тези жълтици,
кой ви даде таз риза,
ленена и копринена?
Циганки думат Петкани:
- Даде ги твойта свекърва,
зема си билки всякакви,
всякакви билки, разделни.
Когато дойде петъка,
петъка срещу събота,
ако си лягаш отляво,
легни си тогаз отдясно.
Когато дошъл петъка,
петъка срещу събота,
Петкана дума Стояна:
- Стояне, любе Стояне,
станало е девет години,
както сме се взели,
все си лягаш отляво,
мене ми вече омръзна,
тази вечер ще легна отдясно.
Леганали са и заспали.
Стояновата майчица,
на Петкана душманката,
тихичко врата отваря,
вместо да полее Петкана,
поляла сина си Стояна.
Зора се сипва, съмва се.
Петкана крави доеше,
хора се от църква връщали,
един се други питали:
- Защо го няма Стояна,
нали е младо епитропче -
няма го в църква да пее?
Кат чу тез думи Петкана,
бързо във къщи отива,
като си врата отваря,
Стоян се пред праг привлача,
от кръст нагоре - млад Стоян,
под кръст надолу - пъстър змей.
Че си на двори излезе,
кокошки крякат по него.
Стоян Петкани думаше:
- Я ме, Петкано, занеси
у бащини ми ливади,
всяка сутрин да ми носиш,
котел с мляко донасяш.
Че го Петкана занесла
у бащини му ливади,
всяка сутрин му носеше,
котел с мляко занасяше.
Стоян Петкани думаше:
- Петкано, любе Петкано,
люби ме мома змеица,
люби ме, ще ме вземе!
Петкана сълзи порони
и се назад повърнала.
Среща й идат циганки,
циганки, черни катунки.
Петкана дума циганки:
- Циганки, сестри да ми сте!
Нали е Стоян шарен змей,
че го люби мома змеица,
люби го, ще го вземе.
Дайте ми билки разделни,
да деля Стоян от змеица!
Циганки, черни катунки,
дали й билки разделни.
Че ги Петкана сварила
и при Стояна отишла,
че си Стояна поляла.
Колкото бе Стоян хубав -
дваж по-хубав е станал.
Че се двамата повели,
че си в къщи отишли,
заклали крави ялови,
опекли пещи хлябове,
а че си Стоян калеса
родове, още достове.
Като всички събрали,
че хвана Стоян майка си,
в рогозка я увива,
с катран я намазва,
че я Стоян запалва.
Три дена яли и пили,
майка им в огън тлеела.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011