* * *

Майка превръща сина си в змей

Тръгнала баба, тръгнала
да тражи билки омайни,
омайни, още разделни,
да раздели сина Стояна
от първо либе Петкана.
На среща й идат циганки,
циганки, цръни айманки.
Баба на циганки думаше:
- Циганки, цръни айманки,
имате ли билье омайно,
омайно, още разделно,
да си разделим Стояна
от първо либе Петкана?
- Имаме, бабо, имаме,
ама го скупо даваме,
за една шака жлътици
и за кошуля венчална.
Вземи го, бабо, вземи го,
у петък вечер свари го,
у субота преко ночта,
кага си легнат да спият,
тегай ти полей Петкана,
Петкана, либе Стояна,
она змеица че стане,
до пояс че е Петкана,
надол шарена змеица.
Сторила баба, сторила,
що я циганки учили,
сварила билки омайни,
омайни, още разделни.
Вечер Стоян и Петкана
тръгнали да си легнат,
Стоян Петкани продума:
- Петкано, либе Петкано,
година време се мина,
на десна страна от тебе,
досега съм, либе, спало,
десна ме страна заболе,
от лево, либе, да легна.
Петкана Стояну продума:
- Легни, либе, како ти арно,
ега ти болка умине.
Тека са двамка легнали,
у средноч сладко заспали.
Тегай се баба прикрала,
Петкана да си полее
с тия билки омайни,
омайни, още разделни.
В тъмно баба не видела,
сина си майка полела.
У зора петли запояли,
Стоян се у змей претвори.
Петкана викна, заплака,
на глас Стояна зажали:
- Стояне, либе Стояне,
какво се от тебе створи!
Стоян Петкани продума:
- Петкано, либе Петкано,
в гора ме, либе, однеси,
там къде петли не поят,
къде секира не сече.
Петкана однесе Стояна
далеко у гора зелена,
там къде петли не поят,
къде секира не сече
и Стояну жално дума:
- Стояне, либе Стояне,
како да се с тебе разделим?
- Иди си, либе Петкано,
утре ми млеко донеси,
само чашка да изпием,
мука, либе, да ми мине.
У гора Стоян заночи,
мома змеица го залюби,
ночам люби, дъням оставя,
нели си е млад Стоян
половин змей, половин човек.
Петкана се дома връча,
жално плаче, милно реди:
- Стояне, либе Стояне,
сега че ме, либе, пита
твоята майка мачея,
какво, либе, да ву кажем?
Чули я циганки айманки
и Петкани тио говорат:
- Вземи, Петкано, тая травка,
вземи я, у млеко стръляй я,
у млеко ноч да преночи,
утре Стояна напръскай.
Стори Петкана, направи,
що са я циганки учили.
Стоян се в човек претворил,
за рука се двамка ванали,
радосни се дома врънали.
Голема гозба направили
за приятели и роднини.
Стоян майка с катран намаза
и у рогожа я замота,
замота я, па я запали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011