* * *

Майка превръща сина си в змей

Малъмла, млада невяста,
тя на Стояна казува:
- Любе Стояне, Стояне,
знаеш ли, кузум, знаеш ли -
тръгнала ми е майка ти
във тая гора зелена
незнайно биле да бере,
черни цигани да търси,
железни магии да прави,
нас двамата да ни раздели!...
- Хайде ми, хайде, Малъмла,
Малъмла, млада невясто,
нас Господ 'га ни раздели,
пък люде не щат раздели!
Легнали, та са заспали...
Кога се Стоян пребуди:
- Стани ми, стани, Малъмла,
стани, кандилят запаляй,
да видиш, кузум, да видиш,
как ми е станал млад Стоян,
от кръст нагоре - млад Стоян,
от кръст надолу - змеица!
Малъмла, млада невяста,
хайде ме, либе, отведи
във бащувите ливади,
във големите гърмади!
Стоян остана в гърмади
и на Малъмла казува:
- Малъмла, млада невяста,
га се за мене затъжиш,
ела ми рукни отсреща!
Малъмла, млада невяста,
тя се за любе натъжи,
отсреща, джанъм, порука:
- Любе ле, любе, излези!
Стоян се, джанъм, изрука:
- Назад ми, назад, Малъмла -
ти си ми черна циганка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011