* * *

Майка превръща сина си в змей

Имала й мама, имала
едного сина Стояна.
Раснал ми, кат пораснал,
че го мама оженила
в селото, за най баш момата -
хубава мома, Тодорка.
Малко се, много водили,
цели ми до три години,
ама си те нямали от сърце рожба.
Мама Стояну думаше:
- Парясай, синко, булчето,
че ми хатъра не гледа,
вкъщи ми пътя минава,
не съм ли права, не става.
Стоян мами си думаше:
- Как ще я, мамо, парясам,
като ми й севда на сърце,
на сърце и на табихет?!
Майка му каил не стана.
Като по пътя ходеше,
ходеше и разпитваше,
не знае ли някой
билки разделни,
билки разпарясни.
И си по пътя срещнала
дор две черни циганки.
Мама циганки думаше:
- Циганки, вие, лингурки,
като из село ходите,
ходите, много знайте,
знайте ли билки разделни,
разделни и разпарясни?
- Знайм, бабо, знайм.
Тя ги в тях завела,
вземала билки разделни.
Циганки думат бабата:
- У ново гърне, бабо, да ги свариш,
през нощта, като заспят,
булката да си поръсиш.
Циганки, като си отиват,
бабата ги дикисала
с шиник пълни жълтици.
И те си отишли.
Като отвънка излезле,
по пътя срещнали
Тодорка, булка хубава,
с два ми медни бакъра
за вода ми студена ходила.
Като си циганки срещнала,
срещнала, силям дала.
Циганки думат Тодорка:
- Тодорке, булка хубава,
довечера, като си лягате,
мястото да си смените
с твоето любе Стояна.
Твоята върла свекърва
иска да ви раздели.
И си Тодорка отишла.
Вечерта, като се мръкнало,
мръкнало и вечеряли,
отишле да си лягат.
Тодорка дума Стояну:
- Стоене, любе Стоене,
три години сме се водили,
мястото не сме си менили,
сега ти легни на мойто,
пък аз ще легна на твойто.
Като легнали и заспали,
тази Стояновата майка,
Тодорината свекърва,
тя си билките сварила,
тихичко в стаята влязла,
да си Тодорка полее.
Не си Тодорка поляла,
а си Стояну поляла.
Тодорка, булка хубава,
сутринта рано станала,
равни си двори измела,
студена вода донесла,
и пак се вкъщи върнала
и на Стояна думала:
- Стоене, любе Стоене,
слънцето трепти, изгрява,
хората в къра отиват,
пък ти още, любе, спиш,
спиш, не ставаш?!
Стоян се от легло обажда
и на Тодорка продума:
- Как ще, Тодорке, да стана,
като съм до кръста млад Стоян,
а отдолу, надолу - пъстър змей.
Като чу Тодорка тез думи,
бързо са назад върнала
и на мама си думала:
- Мамо ма, стара свекърво,
я иди горе да видиш,
да видиш чудо голямо!
Тодоркината свекърва,
тя при Стояна отишла.
Като при Стояна отишла,
като я видял млад Стоян
чергите си фърлил,
като го видя мама му,
викнала и заплакала:
- Мър, Боже, мили Боже,
кой каквото прави,
за себе си го прави!
Че тръгнала тогава
от село на село
циганка да търси,
билките да разваля,
билките, върли разпаресни,
и тогава вече
циганки намерила,
циганки думат на бабата:
- Упрегни, бабо, колата,
натовари млад Стоян,
че го закарай отвън село
де има дърво голямо,
де има много камъни.
Там си Стоян остави,
четирсе сутрини
с прясно мляко да го поиш.
Носила мама и поила
цели ми четирсе сутрини.
На четиридесета сутрина,
като й мама отишла
и си Стоян видяла -
същински млад Стоян.
И се двамата повеле,
повеле, в село отишле,
че си Стоян покани
цялото село на гости,
да ядат и да пият.
Заклал Стоян крави ялови,
наготвил гостби хубави,
цялото село поканил
да ядат и да пият,
да пият, да се веселят.
И най-подиря три гърта донесъл,
буен огън екнал
и майка си в огъня хвърлил,
да гори и да тлее,
и мало и голямо да гледа,
как майка на син посяга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011