* * *

Майка превръща сина си в змей

Имала мама, имала,
едного сина Стояна -
той за син, той за дъщеря.
Раснал Стоян, пораснал,
залюби Радка хубава,
Радка сюрмашка дъщеря.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не вземай Радка хубава -
Радка е сюрмашка дъщеря,
Радка е куча дъщеря!
Стоян мама си не слуша,
че взема Радка хубава.
Откак е Радка отишла,
много им гости тръгнаха -
турци ми, още българи,
и трета вяра цигани.
Мама Стояне думаше:
- Нали ти казвах, Стояне,
не вземай Радка хубава;
още софрата не вдигната -
тя ще ни имота попилее.
Ти да я, синко, оставиш!
Радка си крави издои,
издои и ги изкара
и си за вода отиде -
циганки в порти влизат.
Баба циганки думаше:
- Циганки, холам, циганки,
като ми толкоз ходите,
не знайте ли билки разделни,
разделни билки, оставни -
Радка от Стоян да отделим?
Циганки бабо думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
ала ги скъпо даваме -
за една ми шита кърлянка.
Баба отвори сандъка
и им кърлянката даде.
Циганки бабо думаха:
- На ти, бабо, билките;
довечера, по звездяно време,
на Радкин'то място ги тури -
Радка на змей ще стане!
Циганки из порти излизат,
Радка в порти влиза.
Циганки Радки думаха:
- Радке ле, бяла българко,
довечера, като си лягате,
ти на Стояна да кажеш -
местата да си смените.
Като се вече мръкнало,
Радка на Стоян думаше:
- Любе ле, любе Стояне,
хай да си места разменим.
Като станало потайна нощ,
майка му тихо влезнала.
Сутринта Радка станала
и си телците издоила,
издоила и ги изпъдила,
и на Стояна думаше:
- Ставай, Стояне, за кога лежиш,
нали на нива ще ходим?!
Стоян на Радка думаше:
- Отвий ме, Радке, отвий ме -
отгоре ме гледаш жив човек,
отдолу съм пъстър змей!
Вземи ме, Радке, изнеси
и на плета ме сложи,
да се по плета повия.
Взема го Радка, изнесе
и го на плета турила,
та се децата плашеха,
плашеха и разплакваха.
Стоян на Радка думаше:
- Вземи ме, Радке, изнеси
долу ми в росно ливаде.
Взема го Радка, занесе
долу ми в росно ливаде
и сутрин му мляко носеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011