* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
не му е била майчица,
но му е била душманка.
Рано ранила в неделя,
надяна черна къделя,
запреде ново вретено,
те си селото кръстоса,
надолу, та па нагоре,
насреща идат цигани,
цигани, черни катунари,
тя на цигани думаше:
- Цигани, черни катуни,
вие, като по цял свят одите,
знаете ли билки, корени,
да си Петкана полея?
А цигани й думаха:
- Знаем ги, бабо, знаем ги,
ала ги скъпо даваме,
за един ситен раванец,
за една риза свилена,
свилена и копринена.
Като цигани отминали,
насреща иде Петкана,
Петкана, булка хубава,
с бели менци за вода,
тя им пътя почака,
та си цигани отминаха,
като си цигани отминаха,
една се с друга сгледваха,
една се с друга спитваха:
- Каква е булка хубава,
хубава булка, разумна,
дайте да й кажеме.
И те се назад върнаха,
и на Петкана думаха:
- Петкано, булче хубаво,
нещичко ще ти кажеме,
да го, булче, изпълниш!
Ако си лягаш отдясно,
тая вечер легни отляво,
ако си лягаш отляво,
тая вечер легни отдясно.
Петкана, булка разумна,
тя си цигани послуша,
та си леглото промени.
Кога е било среднощи,
среднощи, сред полунощи,
Стояновото майчица,
не му е била майчица,
най му е била душманка,
дек да полее Петкана,
тя си поляла млад Стояна.
Кога е било неделя,
Петкана рано станала,
измела къщи, дворове,
хора на църква отиват
и си Петкана питаха:
- Къде ти е, Петкано, млад Стоян,
всяка неделя е в църквата,
тази неделя го няма?
Тя си нищо не каза,
направо в легло отива,
при нейния млад Стоян,
и чудо какво да види -
до половина млад Стоян,
от половина огнен змей.
Той на Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
я да ме, либе, занесеш
горе ми, горе край село,
на бащините ливади,
в големите грамади.
Там ще ми, либе, дохождаш,
четирсет дни прясно мляко донасяш.
Петкана всичко изслуша
и си е всичко сторила.
Кога е било четирийсе,
Петкана рано отива
и си намярва млад Стоян,
както е хубав, по-хубав.
Те си заедно отиват,
направо у дома отиват,
цялото село събира,
заколва седемгодишно даначе,
да си икрам направи,
и си на хора думаше:
- Вижте, бре, хора, другари,
какво е мама с мен сторила!...
И тогиз си Стоян рогозка намира,
майка си в нея увива,
на мегдана я запалва,
та да се чуди мало и голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011