* * *

Майка превръща сина си в змей

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
хай да те, мама, ожени,
остарях, мама, не мога,
не мога да те опера,
не мога да те закърпя...
Търси си, синко, ликата,
ликата и приликата,
на тебе, синко, да мяза,
на мене хатър да гледа.
Стоян мами си думаше:
- Мале ма, стара мале ма,
сама си снаха отбери,
сама си снаха харесай,
да не ми махна намираш!
Стояновата майчица
сама си снаха хареса,
сама си снаха отбрала,
Радка за снаха избрала.
Мина се малко, не много,
мина ми цяла година,
мъжка си рожба добила.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
парясай си, майко, булката,
на тебе, синко, не мяза,
на мене хатър не гледа,
в къщи ми пътя минава,
през праг ми чехли прекрача!
Стоя на майка си думаше:
- Прости й, майко, прости й!
Дете й в люлка плачеше,
хляба й в огън гореше...
Циганки ходят из село,
циганки, влашки влахинки;,
Стояновата майчица,
тя си циганки повика
и на циганки думаше:
- Циганки, влашки влахинки,
вий като много ходите,
не знайте ли, циганки,
билчици - разделилчици,
как да си Стоян парясам
от Радка, булка хубава?
Циганки баба думаха:
- Знайме, бабо, знайме,
в събота рано да станеш,
ти иди в гора зелена,
подигни дърво и камък,
че вземи, бабо, че вземи,
от змия рог и от гущер крак,
и ги на пепел направи.
Събота срещу неделя
Радкиното място поръси,
Радка ще зъмя да стане,
тя ще се сама паряса!
Радка ми, булка хубава,
тя си циганки дектисва,
дектисва и ги изпраща.
Циганки влашки хортуват,
една на друга думаха:
- Каква е Радка хубава,
как ще я кайдисаме,
мари, хайде да й кажем!
Цциганки Радка думаха:
- Радке ма, булка хубава,
събота срещу неделя,
мястото да си смените,
мястото, мари, със Стояна.
Събота срещу неделя
Радка на Стоян думаше:
- Стояне, пръвно пръвнило,
Стояне, първо венчило,
станало цяла година
мястото не си сменихме.
Стоян си Радка послуша
и си мястото сменили.
Мина се малко, ни много,
петлите пели, не пели,
Стоян се в дрехи превива -
половината млад Стоян,
половината пъстър смок.
Стояновата майчица,
тя се от дрехи обажда:
- Стояне, синко Стояне,
прехрани лиси биволи.
Стоян майка си думаше:
- Не мога, майко, да стана,
половината съм млад Стоян,
половината съм пъстър смок...
Слънце се ясно изтича,
Стоян се през праг привлича
и на майка си нарича,
и си на Радка заръча,
заръча и поръча:
- Радке мо, първо венчило,
добре да гледаш детето
и мойте лиси биволи,
гледай ги, Радке, гледай ги,
до голям ден Благощене.
Аз си отивам, отивам
в канари, сини пещери,
по високите синори.
На голям ден Благощене,
биволите да ми доведеш,
моите лиси биволи,
ти да ми Радке доведеш,
биволите, Радке, да видя!
Излезе Стоян, замина,
Радка ми булка хубава,
гледа ги Радка, гледа ги,
тези ми лиси биволи
до голям ден Благощене.
На голям ден Благощене
Радка биволи поведе.
А че ги Радка заведе
в канари, сини пещери,
по високите синори.
Като я видя млад Стоян,
той си насреща излиза,
излиза и я посреща.
И си биволите намалява,
по чела им ги помилва,
по роги им са повива.
Друга се змия поспуща,
тя гледа Радка да ухапе.
Стоян на Радка думаше:
- Варди се, Радке, варди се,
да не те, Радке, ухапе,
че тя е мойта стопанка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011