* * *

Майка превръща сина си в змей

Имала, мама, имала
едного сина Стояна,
много го е мама гледала,
зима по чужди чакръци,
лете по чужди чакъми
да си Стояна отгледа,
да расте и да порасте,
че да Стояна ожени,
на мама Стоян да доведе,
на мама Стоян отмяная,
на него булка засмяна.
Расъл е Стоян, расъл е,
станал е двайсетгодишен,
тогаз го мама ожени
за Дарда, тяхна комшийка.
Като са Стоян ожени,
Стоян майка си намрази,
пък си булката обикна.
Чуди са мама, мае се,
как да раздели млад Стоян
от Дарда, булка хубава.
Циганки ходят из село,
циганки, влашки влахинки,
те са в Дардини отишли.
Баба циганки думаше:
- Циганки, влашки влахинки,
имате ли билки разделки,
аз да разделя Стояна
от Дарда, булка хубава.
Циганки бабо думаха:
- Имаме, бабо, имаме,
много ги скъпо продаваме -
за шепа жълти жълтици
и три шиника грошове,
Стоянова венчавка,
неговата риза ленена.
Дала им баба жълтици
и три шиника грошове;
дали й билки разделки
и си циганки тръгнали.
Дарда на пътя срещнали,
те са на Дарда думали:
- Дарде ма, булка хубава,
таз вечер, Дарде, таз вечер,
местата ще си смените,
дето лежи млад Стоян,
на неговто място ще лежиш ти,
а пък той, Дарде, на твоето.
Вечерта, кога мръкнало,
Стоян и Дарда двамата,
те си в стаята влезли,
легнали, сладко заспали.
Стояновата майчица,
тя си билките сварила,
леко вратата отворила,
вместо да залее булката,
тя си заляла Стояна.
Като се Стоян събуди,
кога се Стоян погледна -
от кръста нагоре жив човек,
от кръста надолу пъстър смок.
Стоян Дарда думаше:
- Дардо ма, булка хубава,
я стани, Дарде, я стани,
та си кандило запали
и ме, Дарде, ти погледни,
какъв съм, Дарде, жив човек,
от кръста надолу пъстър смок.
Слънцето трепти, изгрява,
Стоян се из прага извлича,
кучета лаят по него,
хората гледат и плачат.
Стоян се из двора извлече,
в сини камъни отиде,
Стоян на Дарда думаше:
- Дарде мо, булка хубава,
сутрин рано ще раниш,
кравите ще си издояваш,
млякото ще ми донасяш
у пусти сини камъни.
Ходила е Дарда, носила е,
на четирстата сутрин
Стоян на Дарда думаше:
- Зарана рано ще раниш,
кравите ще си издоиш,
мама при мене ще пратиш,
млякото да ми донесе
и детето да ми доведе,
детето, малък Иванча.
Каквото Стоян заръча,
всичко е Дарда изпълнила,
млякото да му занесе
и детето да му заведе.
Стоян мамо мо думаше:
- Мамо мо, мила мамо мо,
дай да те, мамо, целуна,
по устата, мамо, по езика.
Не я Стоян целуна,
най й езика отхапа,
майка му става змийница,
в сини камъни отива.
Три дена яли и пили
и си двамата заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011