|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сън не го хваща заради хубава мома
- Дрямка ми се дреме, мамо, сън ми не дохожда,
хайде да идем, мила мамо, двама на седенки,
двама на седенки, мамо, на гъсти попредки,
та да видим, мила мамо, мойто първо любе,
най-насетне дойде, мамо, най-начело сяда,
дето седне, мила мамо, мястото му светва,
мястото му светва, като ясно слънце.
Облякла е бяла риза, като дюлен бял цвят,
запасало син пещемал, като теменуга,
препасала й престилчица, като цигулчица,
облякла е елеченце, като кючеченце,
забрадило червен чумбер, като червен божур,
припасало пъстър колан, като пъстра змия.
Устата му, мила мамо, с пара разрязана,
кат седнала, кат запяла, като лястовечка,
дума дума, мила мамо, като гургуличка.
Хайде да идем, мила мамо, двама на седенки!
Топчии, Разградско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|