* * *

Сън не го хваща заради хубава мома

- Дрямка ми се дреме, мамо, сън ми не дохожда;
хайде да идем, мамо, двама на седенки,
двама на седенки, мамо, на гъсти попредки,
ти да видиш, мила мамо, мойто първо любе -
най-сетне дойде, мамо, най-начело седна.
Дето седна, мила мамо, мястото му светна.
Облякъло й бяла риза, като дюлен бял цвят,
запасало й син пещемал, като теменуга,
разслало ми й престилчица, като цигулчица,
завило ми й пъстър, колан като пъстра зъмя,
облакъло й елеченце, като кьочеченце,
завгърлило й огърличка, като гургуличка,
обуло ми й калцунченца, като маймунченца,
забрадило й червен чумбер, като червен божур.
Устата му й, мила мамо, с пара разрязани,
думи дума, мила мамо, като лястовичка,
из двори ходи, мила мамо, като гургуличка.
Да го видиш, мила мамо, видиш, хем погледнеш -
да ми й дажба, мила мамо, дажба за продажба,
биволите си ще дам, мамо, аз да си го зъмна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012