* * *

Разляла вино - израсло чудно дърво

Коя ми е звезда рано огреяла,
рано огреяла, служба служувала,
служба служувала Бога с руйно вино?
Та е изпущила една златна чаша,
та е разлеяла това руйно вино.
Там е поникнало дърво дафиново,
връх е извишило до синьото небе,
стебла е пущило до синьото море,
цъфток е цъфтело все бели грошове,
рожба е родило все жълти жълтици.
Та си издойдоха два бели ангела,
со се стебла кършат и на царо носят,
и на царо носят, на скути му хвърлят,
со жълти жълтици война да се сбира:
- Вземи, царо, вземи, от Бога армаган,
жълти жълтици война к'е ти бидат,
да си браниш, царю, българи от турци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012