* * *

Разляла вино - израсло чудно дърво

Била ми е Яна, Яно, моме Яно, била ми е Яна,
била ми е Яна, море, войводова слуга.
Служила е Яна три дни и три нощи,
три дни и три нощи и четири деня,
дрямка я нападна, дори задремала,
ръчица й трепна, та чаша изпусна,
та чаша изпусна, чаша с руйно вино,
чаша с руйно вино, вино медовино.
Дето се разсипа, тамо е изляло,
тамо е изляло дърво дафиново,
рожба е родило - бисер и маргъля.
Яна ги береше, на гердан ги ниже.
На Яна говорят: - Яно, моме Яно,
Яно, моме Яно, войводова слуга,
тебе не приляга гердан маргальови,
тебе ти приляга на чардак да седиш,
на чардак да седиш, коприна да точиш,
коприна да точиш - синя и зелена,
синя и зелена, бяла и червена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.02.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012