* * *

Потурчена жътварка на Романя

Калинкин вуйчо думаше,
Калинкин вуйчо Калинки:
- Не ще ли дойдеш, Калинко,
с вуйча си жътва да жънеш?
Кя му Калинка думаше:
- Ще дойда, вуйчо, ще дойда!
Кога във вторник утрина,
вуйчо хи сбира жътваре,
край Калинкине замина
и на Калинка повика.
Та я Калинка отишла,
с уча си жътва да жънат.
Жънали, що са жънали,
от утрин, та до прогюма.
Ето че иде агата,
агата със прогюмата,
та са прогюма сторили.
Че са, Калинко, станали,
станали, жътва да жънат.
Калинка снопье вързова,
Шидер на снопи седеше
и на Калинка думаше:
- Калинко, бяла българко,
като си толкоз хубава,
ставаш ли бяла ханъмка,
на висок чардак да седиш,
жълти алтъньнье да нижеш?
Калинка дума вуйчо си:
- Вуйчо ле, Калинкин вуйчо,
речи му, вуйчо, речи му -
да не ме Шидер задява,
че ми се смеят момите!
Жънали, що са жънали,
та са жътвата свършили.
Отишли гюнлук да зимат -
на всички дават гюнлукът,
Калинки гюнлук не дават.
Калинка дума вуйчо си:
- Речи му, вуйчо, на Шидер
да си ми плати гюнлукът!
Той хи вуйчо хи думаше:
- Калинко, мари, вуйчово,
ти се, Калинко, покачи
на високите анае -
там ще ти плати гюнлукът!
Кя се Калинка покачи
на високите анае.
Калинка влиза навътре,
Шидер вратата затвори.
Викна Калинка да плаче,
Шидер Калинки думаше:
- Мълчи, Калинко, ми плака,
той те вуйчо ти продаде
за кола с млади биволи!
Калинка плаче, не рачи,
уча си люто кълнеше:
- Вуйчо ле, Калинкин вуйчо,
дорде си подеш във село -
биволето ти да пукнат
и ти в колата заедно!
Както го Калинка прокълна,
тъй си го клетва стигнала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012