* * *

Потурчена жътварка на Романя

Събрал е Димо романки,
та ги заведа, заведа
на Зулатлари да жънат.
Жънали, кото жънали,
наближили да ожънат,
Алия дума думаше:
- Димо льо, драгоманино,
жа да те, Димо, попитам -
кое момиче най жъне,
най жъне, Димо, най пее?
Не можеш ли го остави,
за мене да ми остане,
млада кадъна да стане?
Димо Алия думаше:
- Кога ме питаш, да кажа,
момиче Кера най жъне,
най жъне Кера, най пее.
Жънали, квото жънали,
тръгнали да си отиват.
Като са накрай излели,
Димо си Кери думаше:
- Керо льо, вуйчовата,
я ми се, Керо, повърни,
заборавих си джамката,
джамката на бойлията,
иди я, Керо, донеси!
Ний щем та, Керо, чакаме,
като ни, Керо, застигнеш,
тогаз щем, Керо, да тръгнем.
Кера вуйчо си послуша,
па са назади повърна,
у Алийови отиде,
вуйчо си джамка да вземе.
Като ми в порти увлезе,
Алия порти притвори,
Алия Кера потурчи.
Кера ми викна, заплака:
- Провалил ми са, вуйчо льо,
дето ме, вуйчо, измами,
на друга вяра остави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012