* * *

Потурчена жътварка на Романя

Калинин вуйчо, Калино,
той вати жътва голяма
и Калина повикува:
- Калино, мари, вуйчова,
не кеш ли доти, Калино
на Севдикьово на жътва?
Я Калина му думаше:
- Вуйчо ле, Калинин вуйчо,
яс са във село удушах,
във село жътва да жъна.
- Калино, мари, вуйчова,
мър, хайде яла със мене,
там е горе денината,
две пари горе от тука.
Та се Калина излъга,
та със вуйчо си отиде.
Жнали, Калино, как жнзли,
ено и Щадур де дойде.
Калина снопът вържеше,
турчето на сноп седнеше
и на Калина думаше:
- Калино, бяла българко,
от де си тебе приляга,
ти турски жътви да жънеш?
Тебе, Калино, приляга
бяла кадъна да станеш,
на висок чардак да седиш,
жълти алтъне да нижеш,
бяла коприна да предеш.
Калина вуйчо думаше:
- Вуйчо ле, Калинин вуйчо,
речи му, вуйчо, речи му,
да не думи тъва дума,
не е дума за думане.
- Калино, мър, вуйчовата,
да я думи, мър, Калино,
дума му е, да я дума.
Жнали, жътвата ожнали,
у дома не отидоха.
Всичките даде денина,
Калина дава алтъни.
Калина вуйчо думаше:
- Речи му, вуйчо, речи му,
яс му не ща алтънето,
да ми даде денината.
Калинин вуйчо думаше:
- Калино, мър, вуйчовата,
мър, влязи вътре, Калино,
да ти дадат денината.
Тя се Калина измами,
Калина влезе отвътре,
Шадур вратата затвори,
кадъните я ватиа,
една й коса чешеше,
друга й туря фередже.
Взела Калина да плаче,
да плаче, още да кълне:
- Да т' даде Господ, Божно ле,
дорде вуйчо да си иде,
на път хабер да му кажат,
че два биволи умряли;
дорде вкъщи да си иде,
два сина да му погинат!
Както го клетва кълньеше,
тази го клетва стигнала -
във път му хабер казали,
че два биволи умряли;
дорде във къщи да с' иде,
два сина му погинали.
Я га във петък утринта
Шадур Калина заведе,
на пазарът я откара,
Шадур й пари даваше,
каквото иска да купи.
Само си купи Калина
за десет пари отрова,
та се Калина отрови,
Калина в средя чаршия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012