|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчена жътварка на Романя
Халил Иване думаше:
- Иване, драгоманино, (2)
твоите са чети дванайсе, (2)
една ми мома хареса - (2)
Кера ми, чакамжийката,
хем жъне Кера, хем пее.
Кой по ръкойка, кой по две, (2)
Кера си снопа пожъва, (2)
за други Кера наглася.
Иване, драгоманино,
ако не ми я оставиш, (2)
на пътя ще те пристигна, (2)
главата ще ти отрежа!
Иван се чуди и мае,
как да си Кера повърне.
Иван на Кера думаше:
- Керо ле, мила байнова, (2)
я се ти назад повърни, (2)
че си абата забравих, (2)
абата на колибата.
Кера се назад повърна,
таман си Кера на порти, (2)
Халил си Кера улови, (2)
върли я мъки мъчеше, (2)
мъчеше и я питаше: (2)
- Потурчяш ли се, Керо ле?
Захари Стояново, дн. Могилино, Беленско; хороводна (СИБ 1, №
895 - "Турчин мъчи Кера, за да я потурчи").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|