|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчена жътварка на Романя
Селиме, Селиме,
Селим бег войвода,
много жътва има,
аргати си няма.
Та си дойде Селим
в голямо Берово,
в тънко Малешево.
Там си сбра Селим
сто души аргати,
петима крамаре
и петима полагаре,
с Тодора шестима,
Тодора крамарка.
Селим бег войвода
накрая излегал
на аргати вели;
- Аргате крамаре,
коя ще ме вземе,
накрая да излезе,
в мене да гледа.
Всички ниско,
ниско погледнали,
всички сълзи,
сълзи проронили.
Тодора крамарка
накрай излязла,
Селима погледнала
и на Селим вели:
- Селиме, Селиме,
Селим бег войводо,
аз ще те взема
ако ми направиш
от ружа кошуля
от шикла папуци,
от седеф шервенце.
А Селим й вели:
- Тодоро, Тодоро,
Тодоро крамарко,
къде се е чуло,
чуло и видяло,
от ружа кошуля,
от ружа папуци,
от седеф шервенце?!
Тодора му вели:
- Селиме, Селиме,
Селим бег войводо,
къде се е чуло,
чуло и видяло,
турчин гяурка да люби?!
Гара Пирин, Благоевградско, дн. Кресна, Санданско; жътварска
(Архив КБЛ-ВТУ); крамар - първият, който започва откоса; полагари - които събират
снопите; шикла - борови клонки; шервенце - кърпичка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|