|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Потурчена жътварка на Романя
Султанче Таньо думаше:
- Таньо льо, драгоманьо льо,
двеста ти гроша на ръка -
само ми Кера остави,
Кера ми, чакъмджийката!
Таньо му нищо не рече.
Тръгнали да си отиват,
отвън са село излезли,
Таньо на Кера думаше:
- Керо мо, моме хубава,
аз си ямурлука забравих,
у султана, Керо, на пода,
на пода, на менсовата,
върни се, Кето, земи го.
Кера се назад повърна.
Като до порти отиде,
султанче седи на порти.
Кера във двора като влиза,
султанче порти заключи.
Кера султанче молеше:
- Пусни ме, пусни, султанче,
пусни ме и аз да си ида,
и мене майка ще чака,
ще чака, да ме посрещне!
Султанче Кера думаше:
- Керо мо, бяла българко,
Керо мо, чакъмджийке мо,
тебе ти, Керо, не мяза,
на нива чакъм да караш.
Я най ти мяза, Керо мо,
на висок чардак да стоиш,
бяла коприна да предеш,
жълти алтъни да нижеш.
Ковачите, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|