* * *

Потурчена жътварка на Романя

Събрал ми Станчо, отбрал ми
петдесет моми гъбенки,
гъбенки колибарченки;
в Загара ще ги заведе,
в Загара пуста, широка,
широка, пуста, дълбока -
да жънат жито дебело,
дебело жито легнало.
Всичките моми ще идат,
сал Тиха мома не ще иде,
че я мама й не пуща,
че била една на майка.
Мама на Тиха думаше:
- Не ходи, Тихо, в Загара,
Загара е турско, пак турско.
Там има турци лошави,
лошави и неразбрани.
Ти щеш да викнеш, запееш,
и ще те турци дочуят,
дочуят, мама, отвлекат.
Тиха мама си продума:
- Ще ида, мамо, ще ида
с моите, мамо, другарки
да не викат, мамо, хората
че й е нещо на Тиха,
затуй я мама й не пуща.
- Ще идеш, мама, ще идеш,
ала няма да викаш да пееш,
че ще те турци дочуят.
Като се събрали, отбрали
и са в Загара отишли,
почнала жътва да жънат.
Всичките моми попели,
сал Тиха мома не пяла.
Жънали що са жънали,
само са два дни останали
жътвата да си привършат -
викала Тиха запяла:
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Де са я турци зачули
и са при Станчо отишли.
Те са на Станчо думали:
- Станчо ле, драгоманино,
где е, Станчо, таз мома,
дето е вчера викнала,
викнала та е запяла -
от едно гърло два гласа,
от един език две думи.
Таз мома тука ще остане.
Станчо на турци думаше,
думаше и се молеше:
- Недейте взема момата,
че е едничка на мама.
Турци на Станчо думаха:
- Станчо ле, драгоманино,
твоята глава ще вземем
и пак момата ще оставим.
Като си момите тръгнали,
викнали Тиха да плаче.
Като си плаче, нарежда:
- Другарки верни, сговорни,
като се назад върнете,
на мойта майка кажете,
че съм си тук останала.
Мене ми майка думаше:
- Не ходи, Тихо, в Загара,
там има турци лошави,
ала аз мама не слушам.
Клета му душа проклета,
който майка си не слуша,
че майка за лошо не дума.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012