* * *

Пиян заклал близките си

Сърдит бе Стоян, гневен бе,
на булката си Тодорка.
На гняв й глава отрязва,
главата й се търкаля,
мокър й език говори:
- Стояне, либе Стояне,
какво ти сторих, направих,
та ми главата отряза?
Мъжка й рожба плачеше,
златни й пазви държеше,
мъртвешка й кърма сучеше.
Човек на врата похлопа.
Стоян се чуди и мае,
дали е човек за вино,
за вино и за ракия.
Не било човек за вино,
за вино и за ракия,
най била Тодоркината майка.
Тя на Стоян думаше:
- Стояне, зетко най-малък,
най-малък, най-хитър,
какъв съм сън сънувала -
на вашите дворове, Стояне,
два купа жито червено,
два го гарвана кълвяха,
от моята пазва, Стояне,
два сиви гълъба изхвръкнаха.
Стоян баба думаше:
- Два купа, бабо, два гроба,
два гарвана - два попа,
два сиви гълъби - две души.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011