* * *

Пиян заклал близките си

Посъбрал Стоян дружина, (2)
дружина вярна й сговорна,
да ядат, холам, да пият,
да му трапеза веселят
и на дружина думаше:
- Яжте и пийте, дружина,
а най се ни опивайте,
виното шега не знай,
ракия достлук разваля!
Снощи се й опил млад Стоян,
опил се Стоян, забравил,
че заклал Стоян майка си,
подир майка си - баща си,
подир баща си - жена си,
подир жена си - деца си;
вън на портите задрямал.
В съня му са присънило -
небето му се й разкрило,
че падна ясното слънце,
подир слънцено - и месеца,
подир месеца - и зората,
подир зората - звездите.
Сепнал се Стоян, събуди -
слънцето й било майка му,
месецът било баща му,
зората й било жена му,
звездите - дребни дечица.
Чудил се Стоян, май се,
какво си й Стоян направил.
Че бръкна в леви джобове,
извади ножче кръвнинче,
сами си глава отряза.
Глава му се търкаляше,
език му дума и хортува:
- Мале ле, мила мале ле,
зам да знай, мамо, и да помни,
който си пий без мяра!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011