* * *

Пиян заклал близките си

Пустото вино червено,
който го пие, ум няма,
зло струва и зло намира.
Понапил ми се млад Стоян
с негови верни другари,
с другари, още дружина
и се във къщи завърнал,
и на портите похлопал:
- Стани ми, Янке, отвори!
Че стана Янка, отвори,
но тя му била сърдита
и пак се назад повърна,
и пак си сладко позаспа.
Стоян го гнявно догневя -
извади ножче касапско
и й главата отряза.
И легна Стоян, та заспа.
Не мина малко, ни много,
баба му на порти хлопаше
и на Янчица викаше:
- Стани ми, Янке, отвори,
лошав си съня сънувах,
съня ми да изтълкуваш!
Не е излязла Янчица,
а най излязъл Стоянчо.
Баба на Стоян думаше:
- Къде й, Стояне, Янчица,
лошав си съня сънувах,
съня ми да изтълкува?...
- Янка е сладко заспала,
кажи ми, бабо, съня си,
аз ще ти съня изтълкувам.
Баба на Стоян думаше:
- Снощи си лош сън сънувах,
нова сте къща правили,
къщата на два етажа,
над етажите кафези,
във кафезите гълъбки,
на гълъбките звънчета.
- Къщата й, бабо, гробница,
кафези, бабо, смъртница,
гълъбки, бабо, душата,
звънчета - твой ясен глас.
Хайде във къщи да идем,
да видим Янка к'во прави.
Че са във къщи влязали -
Янка сред къщи простряна,
във черни кърви обляна,
мъжка й рожба над нея,
мъртва й гърда сучеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011