* * *

Пиян заклал близките си

Станало. / Какво и чудо станало,
станало, / горе в горната махала,
махала, / на тая хладна механа -
дали са коне крадени,
дали са моми влечени?
Нито са коне крадени,
нито са моми влечени.
Снощи се опил млад Стоян,
със това вино червено,
та си и заклал булката,
булката приговорката,
приговорката и още разговорката.
Па стана Стоян, отиде,
на връх на Стара планина,
при сиво стадо голямо.
Той на дружина думаше:
- Дружино, вярна, сговорна,
знайте ли, али не знайте,
я току да ви прикажа
каква съм съня сънувал,
в събота според неделя -
мечка ми стадо газеше,
върли я псета лаеха,
черна овчица блееше,
червата й се влачеха...
Дружина каже Стояну:
- Стояне, а бре, Стояне,
тая ти съня не добра -
мечката й, а бре, кадия,
върли са псета сеймени!
Още си Стоян това дума,
дума го, не издума го,
рече го, не изрече го -
ей де ми иде кадия,
и след кадия сеймени.
Те са Стояна хванали -
Стояну върви развили,
бели му ръце вързали,
бели му ръки наопъки,
па покарали Стояна...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011