* * *

Пиян заклал близките си

Яжте, другари, и пийте,
халем се не опивайте,
че с вино шега не бива,
ракия достлук разваля.
Снощи се е напил млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
че си е у тях отишъл.
Седели, седенкували,
седели, шегували се.
Нещо се Стоян докачи.
Че стана Стоян, Стояне,
че закла Стоян майка си,
подир майка си, сестра си,
подир сестра си, булката,
булката, була Марийка.
Подир булката, детето,
детето, петимничето,
детето, малък Иванчо.
Марийкината майчица,
страшен си сънчец сънува
в събота срущу неделя -
сиви гълъби хвъчели
над Марийкини двори широки,
над Марийкини къщи високи
и бяло жито кълвели.
Станала е рано в неделя,
Марийкината майчица,
и у Марийкини отишла,
на Марийкини порти повиква:
- Марийке, мила мамина,
ела ми порти отвори.
Страшен си сънчец сънувах
в събота срещу неделя -
сиви гълъби хвърчаха
над вашите двори широки,
над вашите къщи високи
и бяло жито кълвяха...
Не е излязла Марийка,
най е излязал млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия.
Баба му дума Стояно:
- Стояне, холам, Стояне,
къде е, Стояне, Марийка,
Марийка, булка хубава?
Стоян се чуди и мае,
какво баба си да лъже.
- Бабо льо, стара бабчо льо,
снощи до късно седяхме,
седяхме, седенкувахме,
седяхме, шегувахме се,
детето май поурчаса.
Та стана рано Марийка,
че у попови отиде,
попа вода да му полее,
дано му, бабчо, премине...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011