|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Пустото вино червено,
който го пие, зло мисли,
зло мисли и зло намира.
Снощи се й напил млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
пиян се у къщи завърна
и на вратата похлопа,
похлопа, още повика.
Стана Петранка, отвори му,
Стоян у къщи влезе,
че си Петранка залови,
че й главата отряза,
дет не му се й засмяла,
дет не му й запяла.
Че легна Стоян, че заспа,
кат' се среднощ събуди,
че какво, олан, да види -
Петранка лежи сред къщи
в черни ми кърви обляна,
детето й я газеше
и мъртва й кърма сучеше.
Чуди се Стоян, мая са,
какво да стори, направи...
Някой похлопа на порти,
Стоян на порти излезе,
Петранкината мила майчица,
тя на Стояна думаше:
- Къде й, Стояне, Петранка,
лошав си съня сънувах -
нова си къща правите,
у къщата кафез имаше,
у кафезо до два гълъба.
Стоян баба си думаше:
- Къщата, бабо, гроба ни,
кафезо, бабо, ковчего,
пък гълъбите - ний двама,
ний двама, бабо, с Петранка.
Остро си ножче извади
и се у сърцето прободи,
и само се веднъж обади:
- Пустото вино червено,
който го пие, зло мисли,
зло мисли и зло намира!
Топчии, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|