* * *

Пиян заклал близките си

Ах, вино, вино червено,
който те пие, зле струва,
зле струва, зле се напива.
Снощи се напи млад Стоян
на хайдушкото механе,
на хайдушкто сборище.
Ах, че се в къщи завърна,
завари булка Тодорка,
сладък си сънец заспала.
Ах, че се Стоян ядоса,
дето не го е булка чакала,
че й главата отряза,
че легна Стоян, заспа.
Сутринта, като се събуди,
завари мъжко детенце,
то над майка си плачеше,
в мъртвешки пазви бъркаше,
мъртвешко мляко сучеше.
Тодоркина майчица,
на порти хлопа и вика:
- Тодорке, дъще Тодорке,
излез ми, дъще, отвори,
лошав си сън сънувах -
топла съм пита давала,
давала и подавала;
на всички, дъще, аз дадох,
на тебе, дъще, не дадох!...
Не е излязла Тодорка,
най е излязъл млад Стоян,
млад Стоян порти отвори,
че си ножче извади
и се в сърцето прободе.
Ах, вино, вино червено,
който те пие, зле струва,
зле струва, зле се напива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011