* * *

Пиян заклал близките си

Стига ми пийте виноно,
виноно и ракиена -
виноно шека не знае,
ракия хесап не прави!
Снощи се подпи млад Стоян,
та си заколи сестра му,
сестра му, левен Тодора.
Та се си конян възсьодна
нах високана планина.
Ага е тамо отишол,
нашол е сянка дебела,
легнал е съня да поспи;
Стоян е съня засънил -
вълци му стадо ядяха,
бели кучета лаеха,
люта го змия ухапа,
бяло му сърце изяде...
Стоян се от сън събуди,
та си майка си питаше:
- Ох, леле, стара майчице,
каков съм съня засънил -
вълци ми стадо ядяха,
бели кучета лаеха,
люта ме змия ухапа!
Пък си му майка викаше:
- Сино льо, сино Стояне,
вълковене са, сино льо,
конацки млади сеймене;
кучетана са, сино льо,
в селоно чорбаджиене,
люта е змия, сино льо,
твояна сестра Тодорка...
Още си дума думаха,
и сеймене си дойдоха;
назад му ръки вързаха
и под коне го караха,
та го в тевница метнаха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011