* * *

Пиян заклал близките си

Пусто вино червено,
който го пие, зле прави,
зле прави, зле струва.
Снощи го пропил млад Стоян,
пропил го Стоян, зле сторил,
зле сторил, зле направил
и заклал Стоян сестра си,
подир сестра си, жена си.
Таман я Стоян, бе, заклал,
баба му вика на порти:
- Стояне, зетко Стояне,
бе, какво прави Марийка,
първи съм сън заспала,
лош съм сън сънувала -
над вашите равни дворове,
три се гарвана виеха,
три черни пера пуснаха,
гарвани, зетко, гробове...
Из стена Стоян бабо ле думаше:
- Стани, бабо, иди си,
Марийка вчера проводих,
на пазар, бабо, да иде,
пазарлък да си пазари,
пазарлък, бабо, за вкъщи.
Баба му назад се върна,
Стоян се назад повърна.
Като вкъщи влезе,
като погледна Стоян -
на една страна лежи сестра му,
на друга лежи жена му,
целите в кърви облети.
Детето, малък Иванчо,
цялото в кърви облято,
мъртвешко мляко сучеше.
Че грабна Стоян ножа,
че се в сърцето прободе,
та падна Стоян, та легна,
при мила сестра и жена.
Сутринта, когато съмнало,
баба му отишла да види.
Когато вратата отвори,
чудо голямо станало,
викнала, та заплакала:
- Марийке, мила мамина,
първи съм сън заспала,
лошо съм, Марийке, сънувала.
Над вашите равни дворове,
три се гарвана виеха,
три черни пера пуснаха,
гарвани, майко, гробове!
Стоян ме хитро измами,
та ме назад той върна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011