* * *

Пиян заклал близките си

Гневен бе Стоян, пиян бе,
на булчето си Тодорка,
че й главата отряза,
глава й се в гърди биеше,
трупът й се в земя удряше,
мъжко й дете плачеше,
кървави пазви разгръща,
мъртвешка къма сучеше.
На Стоян жалба дожаля,
че си пък на двора излиза.
Насреща иде баба му,
баба му дума Стоене:
- Стоене, зетко най-малък,
най-малък и най-разумен,
къде е, Стоене, Тодорка?
Стоян на баба думаше:
- Тодорка отиде във село,
при нейни верни другарки.
Баба Стоени думаше:
- Стоене, зетко най-малък,
най-малък и най-разумен,
лошав съм сън сънувала
в събота срещу неделя,
че у вас, Стоене, на двора
кораб със грозде обърнат,
на кораб два черни орела.
Стоян баба си думаше:
- Кораба, бабо, носило,
орлите, бабо, попове,
гроздето, бабо, черен гроб.
Баба му вкъщи влезе,
какво си чудо да види -
нейната мила Тодорка,
цяла във кърви обляна,
мъжко й дете плачеше,
кървави пазви разгръща,
мъртвешка кърма сучеше.
Баба Стоене думаше:
- Стоене, зетко Стоене,
Стоене, зетко най-малък,
най-малък и най-разумен,
какво ти Тодорка направи,
че й главата отряза?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011