* * *

Пиян заклал близките си

Пусто вино червено,
който го пие, пропива,
зло струва и зло намира.
Снощи се напи млад Стоян,
напи се Стоян, пропи се.
Че си булчето той закла,
че легна Стоян, че заспа.
Заспал е Стоян, сънувал,
че му е булче заклано.
Кога се Стоян събуди,
Галунка мъртва лежеше,
в ръце й мъжка рожбица,
мъртво си мляко пиеше.
Чуди се Стоян, мае се,
какво да прави, да стори.
Някой на порти похлопа,
Стоян на порти излезе.
Галункината майчица,
тя на Стоян продума:
- Къде е, зетко, Галунка,
лошав съм сън сънувала,
тя да ми съня отгатне.
Стоян баба си думаше:
- Я казвай, бабо, твоят сън,
аз ще ти съня отгатна.
- Сънувах, зетко, бълувах -
нова си къща правехте,
и в къща пчелни кошери,
а на кошери - гълъби.
Стоян баба си думаше:
- Къщата е, бабо, гробница,
кошери, бабо, ковчези,
гълъби, бабо, ние двама...
Това си Стоян издума,
извади ножче кърваво,
кърваво, незасъхнало
и се в сърцето пробучи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011