* * *

Пиян заклал близките си

Закла си Стоян булчето,
че защо, зарад какво,
че зарад нищо и никакво -
дето не му вино източила
от голямата бурийца
с дълбоката паница.
Закла я Стоян, ще избяга,
чуди се Стоян, мае се,
из коя порта да излезе,
дали из долна, дали из горна.
Измисли Стоян - из горна.
Тъща му иде насреща.
Тъща Стояне думаше:
- Стояне, зетко Стояне,
ела ме, зетко, проводи
да видя бяла Тодорка
и внучка Иванчо.
Лош сън съм сънувала
във нашто дворе, Стояне,
черна кокошка заклана,
два купа жито червено,
дор два се орла виеха,
червено жито ядяха...
- Тодорка я няма у дома.
Снощи си Иванчо окъпа,
ний със Иванчо играхме,
Иванчо от нас урочаса,
отиде кръстове да умие,
дано си Иванчо оздравее.
Тогаз си Стоянчо проводи,
като я в къщи въведе,
какво тъщата да види -
Тодорка насред къщи заклана,
глава й скача по прага,
трупа й скача у къта.
Иванчо край нея ходеше,
у бяла й пазва бъркаше,
мъртвешко мляко сучеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011