* * *

Пиян заклал близките си

Дей гиди, вино червено,
и бистра, върла ракия,
който те пие, зле струва! (2)
Снощи се Стоян понапи,
пиян се Стоян завърна,
на порти чука и вика: (2)
- Я излез, излез, Тодорке,
да ми портите отвориш,
да ми брадвата подадеш, (2)
да ти дървата насека.
Стана Тодорка, отвори
и брадвата му подала. (2)
Той не е дърва насякъл,
най й главата отрязал.
Главата скача и говори:
- Стояне, пръвна пръвнино,
какво ти сторих, направих,
а че ме млада кайдиса?
Съмна се, още не съмна,
майка й чука на порти,
на порти чука и вика:
- Я излез, излез, Тодорке,
грозен си сънец сънувах -
кораби ходят из двори,
кораби пълни със жито,
на житото ми гълъби,
на гълъбите - звънченца...
Стоян се отвътре обади:
- Истина й, бабо, истина,
кораби, бабо, гробове,
житото й, бабо, пръстчица,
гълъби, бабо, попове,
звънченца, бабо, плачове.
Аз си Тодорка кайдисах
и й главата отрязах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011