|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Стоян дружину думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
вярна, сговорна бъдете;
пийте и яжте, дружина,
ала се не опивайте;
виното хатър не знай,
ракия достлук не прави!
Снощи сме пили и яли,
с беглишки вати овчари.
Че се е опил млад Стоян,
млад Стоян, младо копиле,
че на седянки отиде;
имало моми проклети
те се Стояну присмели:
- Стояне, лудо гидио,
баш беззаконна бекрийо,
твоята мама каква е,
още сестра ти Тодорка -
да либят турци и българи,
и трета вера цигани?!...
Стоян се люто разсърди,
ала си нищо не рече;
най из вратата излезе,
та че си у тях отиде,
че на портата хлопаше,
като хлопаше, викаше:
- Стани ми, мамо, отвори,
стани, вратата отключи!
Не е станала мама му,
най е станала сестра му,
по-млада сестра Тодора,
че му вратата отключи.
Стоян извади остър нож,
че й главата отряза.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
какво ти стори сестра ти,
та й главата отряза?
Стоян си нищо не рече,
най из вратата излезе,
че си далеко забягна -
на вити, вити кошари,
въз беглишките овчари.
Че легна Стоян, та заспа,
заспал и засънувал -
черна й овца блеела,
сиво стадо мамила,
върли са пцета лаели,
Сурилена и Пуривала,
и две са пушки гръмнали,
и пцетата са лавнали.
Стоян се от сън събуди,
че на овчари казваше:
- Ой ми ви вази, овчари,
овчари вий, и кехаи!
Какъв съм съня сънувал,
дали е на зло, на добро -
черна ми овца блеела,
сиво ми стадо мамила,
Сурилена и Пуривала,
и две са пушки гръмнали,
и пцетата са лавнали,
сиво ми стадо подплаши,
и аз се от сън събудих...
Кехаи думат Стояну:
- Стояне, луда гидийо,
черна е овца мама ти,
сиво е стадо сестра ти,
сестра ти, абре, Тодора,
върли са пцета сеймени,
пък пушките са хабери!
Току туй думат кехаи,
Стоян надолу погледа -
отдолу иде баща му
и трима турци със него.
Стоян се чуди и мае,
дали лупи да бяга,
дали да бяга или не?!
Че лупи Стоян да бяга.
Тейно Стояну думаше:
- Я стой, Стояне, не бягай,
тези са турци търговци,
овните ще им продадем -
иди си лъчи овните!
Стоян ми се е повърнал,
че в кошарите отиде,
овните да си излъча.
Самси го хвана баща му,
че го на турци подаде,
и на турците думаше:
- Я ви на, турци, Стояна,
глава за глава да иде,
да ми не иде мъката,
мъката, кардаш, стоката!
Турци Стояна хванаха,
опак му ръце вързаха,
че го през село караха.
Мама му тича подире,
тича мама му и вика:
- Я се позапри, Стояне,
нещо ще да те попитам,
правинко да ми обадиш -
сам си ли закла сестра си,
сестра си, синко, Тодора,
или те някой подстори?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, подсторила ме й
Калинка механжийката,
че ми се в очи смееше,
смееше и присмиваше:
"Стояне, лудо гидийо,
твоята мама каква е,
още сестра ти Тодорка -
да либят турци й българи,
и трета вяра цигани!"
Тя ме, майно ле, подстори!...
неуточнено, Разградско (Бончев, № 56).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|