* * *

Пиян заклал близките си

Яжте сватове и пийте,
чашата наред карайте,
илям се не опивайте!
С вино шака не бива,
ракия достлук разваля.
Снощи се е опил млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
право си у тях отиде
и на вратата почука:
- Я излез, излез, Тодорке,
да ми вратата отвориш,
да ми брадвата подадеш,
да ти дръвца насека!
Тодорка, булка хубава,
тя му вратата отвори
и му брадвата подаде.
Не й дръвца насече,
най й главата отсече.
Главата скача из къщи
език й дума думаше:
- Стояне, първо венчило,
какво ти сторих, направих,
че ми главата отряза?!
На вратата се почука,
Тодоркината майчица,
тя на Тодорка думаше:
- Тодорке, мила мамина,
я излез да ми отвориш,
лошав си сънчец сънувах -
двора ви е пълен с кораби,
кораби пълни с грозде,
гарвани грозде кълвяха.
Дали е на зло, на добро?...
Стоян се отвътре обади:
- Няма я, бабо, Тодорка,
Тодорка е, бабо, из село,
знахарки да си събира,
да си Иванчо лекува.
И тя се е назад върнала,
легнала колко лежала,
станала и пак отишла.
Тодорка лежи сред къщи,
цялата в кърви обляна,
Иванчо, мъжка рожбичка,
майчино мляко сучеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011