* * *

Пиян заклал близките си

Яжте и пийте, дружина,
ала се не опивайте -
виното хатър не гледа,
ракия достлук разваля.
Снощи се опи млад Стоян,
че закла Стоян майка си,
подир майка си - сестра си,
подир сестра си - жена си,
подир жена си - деца си.
Че отиде в гора зелена,
посъбра вярна дружина;
води ги мало, не много -
цели ми девет години,
на десетата постъпа...
Че легна Стоян, та заспа
в събота срещу неделя,
лоша си съня сънува -
че се земята пребърна,
подир земята - слънцето,
подир слънцето - месеца,
подир месеца - звездите...
Стресна се Стоян, събуди,
та че дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
каква си съня сънувах
в събота срещу неделя -
че се земята пребърна,
подир земята - слънцето,
подир слънцето - месеца,
подир месеца - звездите...
Дружина дума Стояну:
- Стоене, наша войвода,
хатърно да ти не стане,
ти закла, холам, майка си,
подир майка си - сестра си,
подир сестра си - жена си,
подир жената - децата!
Земята й, Стояне, майка ти,
слънцето й, холам, сестра ти,
месеца й, холам, жена ти,
а звездите - децата!...
Стоян се жално нажали,
та че влашки нож извади,
че си главата отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011