* * *

Пиян заклал близките си

Пустото вино червено,
който го пие, препива,
зло струва и зло намира.
Снощи го препи млад Стоян,
препи го Стоян, опи се,
та си закла булчето,
булчето млада Танулка,
за дето не му попяла
и не му се е засмяла.
Закла я Стоян, па легна,
легнал е, сладко заспал е,
на сън му се е присънило,
че си е заклал булчето.
Трепна Стоян, събуди се,
Танулка мъртва лежеше,
край нея мъжко детенце,
то се в кърви валяше,
мъртвешко мляко сучеше.
Тоз час се порти тропнаха,
тропна се още, викна се,
бе Танулкината майчица,
тя на Танулка викаше:
- Танулке, щерко Танулке,
стани ми порти отвори
и ми на сън отгатни,
че лош съм сън сънувала,
че нова къща правите,
сред къща - нови кафези
и в кафези - гълъби,
и край тях - малко гълъбче.
Тогаз се Стоян обади:
- Я ела, бабо, я ела,
аз ще ти сън отгатна!
Къщите - наши гробове,
кафези - нашите сандъци,
гълъби - ние с Танулка,
гълъбче - нашето детенце.
Като е влязла майка й,
Танулка мъртва лежеше,
край нея мъжко детенце,
то се в кърви валяше,
мъртвешко мляко сучеше.
Ех, че си Стоян извади,
онова ми влашко ноженце,
та се в сърцето прободе,
глава му скача нагоре,
а език му думаше:
- Либе Танулке, Танулке,
я лежи, двамка да лежим,
двамка - аз и ти!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011