* * *

Пиян заклал близките си

Яжте и пийте, сватове,
ала се не напивайте
снощи се Стоян понапи,
в мазето въз бурията,
че закла сестра Тодорка,
ясни са кърви пролели.
Като си Стоян той видя,
много се Стоян изплаши,
че стана Стоян, побягна,
че къде ли е избягал,
отвън селото излязъл,
при беглишките овчари.
Стоян овчари думаше:
- Овчари, мои ратаи,
я, хайде, да вечеряме,
да легнем, да заспиваме.
Седнали и вечеряли,
легнали и заспали.
Я че се Стоян събуди
и на овчари думаше:
- Овчари, мои чобани,
лошав съм съня сънувал,
черни се кърви проливат.
Овчари думат Стояна:
- Стояне, наш чорбаджи,
не ти е съня на добре!
Кога си глави повдигат,
отдолу се тълпа задава,
все от млади мюсюлмани,
най-напред бяга майка му,
след ней сеймени вървяха
и при Стояна отиват,
че са Стояна хванали
и сред село закарват.
Там са Стояна обесили,
цяло се село събрало,
да гледа чудо голямо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011