* * *

Пиян заклал близките си

Пийте ми, яжте, дружина,
и добра дума думайте,
със добро да се запомним,
на сая земя чужденска.
Чужда е земя усилна,
кайно е майка мащеха;
наша е земя разтъжна,
кайно е майка рожделна.
Сношка се подпил млад Стоян,
закла си булче Тодорче.
Та че ми стана, отиде
на високана планина,
при сиво стадо голямо.
Върла го дрямка навило,
та сложи глава на гега.
На сън му се е сънило -
мечка му гони стадоно,
черни кучета лаеха,
черна овчица блееше,
послед я агне следеше.
Стоянована майчица,
тя си му тихо говори:
- Сино Стояне, Стояне,
мечкана ми е кадиен,
кучетана са, сино льо,
в селоно Исуф башиен.
Тебе жде си хванат, синьо,
в тевница ще закарат!
Та си хванаха млад Стоян,
та го в тевница метнаха,
тевница скоро градена,
градена, недоградена,
лепена, недолепена,
метена, недометена,
млад Стоян ще да я мете...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011