* * *

Пиян заклал близките си

Сърдит бе Стоян, гневнит бе,
на булчето си Тодорка,
дето не е рано ранила,
сутринта рано в понеделник.
Да влезе в мази дълбоки,
да извади вино и ракия,
във вода да ги изстуди.
В яда си закла булчето,
булчето, млада Тодорка.
Трупът й скача сред къщи,
руса й глава под одъра,
златен й език говори:
- Стоене, първо венчило,
Стоене, първо първино,
какво ти сторих, направих,
та ми главата отряза?
Кой ще ми детенце накърми,
детенцето, малък Иванчо?
Тъща му вика на порти:
- Стоенчо, зетко най-малък,
най-малък зетко, най-добър,
кажи Тодорка да излезе,
детенце да ми донесе,
донесе да се нарадвам,
че лош съм сън сънувала.
Стоян тъща си продума:
- Нема я тука Тодорка,
Тодорка отиде в махалата.
Стоян я назад повърна.
Хем гледа Стоян, хем мисли,
какво си чудо направи,
че си извади остро ножченце
и се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011