|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Ах, гиди, вино червено,
и върла бистра ракия,
който ги пие, зло струва,
зло струва, добро не найде.
Снощи го пропи млад Стоян,
в София града голяма,
софийска хладна механа,
пропи го и се понапил,
понапил и поначерпил.
Нали е Стоян луд пиян,
като във тях си отиде,
извади ножче касапче,
че закла Стоян баща си,
подир баща си - майка си,
подир майка си - сестра си,
подир сестра си - жена си,
подир жена си - децата.
Че легна Стоян, позаспа.
На сън му се й присънило,
че е паднало слънцето,
подир слънцето и месеца,
подир месеца - зората,
подир зората - звездата,
подир звездата - звездици.
Стоян се сепна, събуди,
какво да види млад Стоян -
слънцето й било баща му,
месеца - мила майчица,
зората й била сестра му,
звездата била жена му,
звездици - дребни дечица.
Окоп, Ямболско; на моабет (СбНУ 60/1993-1994, № 854 - "Пиян
убил близките си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|