* * *

Пиян заклал близките си

Пустото вино червено,
който го пие, зло струва,
зло струва и зло направюва.
Снощи се й напил млад Стоян,
снощи се й напил, зло сторил,
сторил, холъм, направил -
отишъл доле, надолу,
долу, в долната махала,
из широката улица,
у бея чорбаджиина.
Там се й седянка седяло,
имало й моми проклети,
те на Стояну смееха,
смееха, ем присмивая:
- А, хо, хо, либе Стояне,
ти кво се толкоз фудулиш -
дали не знаем майка ти,
майка ти, холам, баща ти,
баща ти, холам, сестра ти,
тя либи турци и българи,
и трета вяра цигани!
Стоян си нищо не рече.
Че стана Стоян, излезе,
право си у тях отиде,
от далеч иде и вика:
- Мале мо, стара мале мо,
излез ми, мамо, отвори!
Не е изляла майка му,
най е изляла сестра му,
сестра му, холам, Еленка.
Извадил Стоян остър нож,
че й главата отряза.
Глава й скача, език дума:
- Байне ле, бате Стояне,
че кво ти сторих, направих,
та ми главата отряза?
Като й зачула майка му,
викнала й, та заплакала:
- Кво стори, синко, направи?
Стоян на мама думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
присмяла ми се й, мале мо,
Тодорка механджийката,
за тва й глава отрязах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011