|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Сърдит бе Стоян, гневен бе,
на гняв си заклал булчето,
и на гняв, и на пиянство.
Като й глава отрязал,
глава й падна на одър,
трупът й падна под одър.
Главата й се търкаля,
мокър й език говори:
- Стояне, либе Стояне,
какво му беше на батя,
че ми главата отряза?!
Стоян си нищо не рече,
като си вратата затвори,
по равни двори ходеше,
бели си пръсти чупеше,
златни пръстени вадеше,
на равни двори хвърляше.
Кога надолу погледна,
отдолу иде баба му,
баба му и балдъза му.
Баба Стоене думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нощес съм сън сънувала,
черни кокошки ловяхме,
на теб ги, баба, давахме.
Ти им главите режеше,
червена кръв им шуртеше,
горе тавана биеше.
Баба Стояне думаше:
- Къде е, Стояне, Петранка?
Стоян баба си думаше:
- Нощес се дете разболя,
отиде да го набави,
водица да му прибае.
Баба му и балдъза му,
те се назад повърнали.
Стоян си у къщи влезе,
какво да види, да стори -
мъжко му дете станало,
то на майка си ходеше,
бели й гърди вадеше,
мъртвешка й кърма сучеше.
Стоян се в жалби нажали,
извади остър нож,
че си детето заколи
и себе си в сърцето прободе,
и самси себе думаше:
- Лежи, Петранке, да лежим,
с нашето дете рождено!
Обединение, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|