|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Яжте, дружино, и пийте,
и се на варда имайте,
да не се някой опие,
че снощи се опил млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та си булчето заколил,
дето ни му е попяла.
Че легна Стоян, та заспа.
На съня Стоян сънува,
че му е булчето заклано.
Сепна се Стоян, събуди,
и какво чудо да види,
булче му лежи заклано,
цялото в кръв обляно,
мъжко й дете при нея,
мъртво си мляко сучеше.
Човек на врата почука,
та стана Стоян да види,
да види вънка кой чука.
Като вратата отвори,
баба му на врата стоеше,
Стоян баба си думаше:
- Що търсиш, бабо, в това време,
това време, посред нощ?
А пък баба му думаше:
- Зетко Стояне, Стояне,
лошав съм сън сънувала,
та дойдох да видя, убедя,
Тодорка сън да отгатне.
А пък Стоян й думаше:
- Ти кажи, бабо, сънищата,
аз ще ти ги, бабо, отгатна.
А пък баба му думаше:
- Сънувах, зетко Стояне,
две се сгради градяха,
и три края, и накрай с кафези -
в кафезите гълъби.
А пък Стоян й думаше:
- Бабо ле, стара, старейко,
ти Тодоркина майчице,
сградите са гробове,
пък кафезът ковчег.
А пък гълъбите, бабо ле,
двамата ний сме с Тодорка.
Че извади ножче кърваво,
кърваво, незасъхнало,
и се в сърцето удари,
и се на земя повали.
Ново Паничарево, Бургаско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|