* * *

Пиян заклал близките си

Сърдит бе Стоян, гневен бе,
на гняв си закла булчето,
бяла хубава Петранка
в мазата въз бурията.
Главата й се търкаля,
труп й се в греди биеше,
черно й кърви ручеше,
мъжка й рожба плачеше,
мъртвешка кърма сучеше.
Стоян по двора излезе,
ново колело дялаше.
Баба му на порти повика:
- Стояне, зетко Стояне,
най-малък, зетко, най-умен,
къде е, Стояне, Петранка?
- Няма я, бабо, тукана,
Петранка е из махалата,
мъжка ни рожба болнава,
болнава и урочасана,
отиде да й побави.
Баба Стояну пак дума:
- Стояне, зетко най-малък,
най-малък, зетко, най-умен,
лошав съм сън сънувала -
у вашто двори широко
до два кораба със грозде,
до три купена със жито,
до три ги орла ровеха...
Стоян баби си думаше:
- Истина й, бабо, истина,
не ти е съня на лъжа,
кораби, бабо, гробница,
виното й бабо, ясна кръв,
купени й, бабо, черна пръст.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011