* * *

Пиян заклал близките си

Снощи Никола замръкна
на една нова кръчмица,
при една млада кръчмарка,
кръчмарка, млада винарка.
Че са пояли и попили,
дорде петлите пропели,
пропели и повторили.
Кръчмарка дума Никола:
- Никола, луда гидийо,
ствай, Никола, тръгвай си,
и си борчове изплащай,
дето си, Кольо, направи,
за вино и за ракия!
Кольо го гнева догневе,
и извади остро ножченце,
че си кръчмарка той закла,
къс по къс той я направи,
и я по маси разреди.
Стана Никола, тръгна си,
право си у тях отиде,
на тяхната порта похлопа,
похлопа Кольо и повика:
- Петранке, булка хубава,
стани ми порти отвори!
Не го е чула Петранка,
най са го чули децата,
децата, двата близнака.
Те на майка си думаха:
- Майчице, мила майчице,
татко си иде луд пиян,
луд пиян татко, луд залян,
стани му порти отвори!
Стана Петранка, отвори му,
Кольо си вътре увлезе,
Петранка зад порта остана.
Като си вкъщи той влезе,
извади остро ножченце,
че си децата закла,
децата, двата близнака,
че легна Кольо и заспа.
Като се от сън събуди,
на Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
лошав съм сън сънувал,
че съм си заклал две агнета,
две агнета, до два близнака.
Петранка Никола думаше:
- Никола, луда гидия,
не си си заклал агнета,
най си заклал децата,
децата, двата близнака!
Кольо му жалба дожаля,
извади остро ножченце,
че се в сърцето прободе,
и на дечица думаше:
- Дечица, мили таткови,
лежете, да лежим и тримата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011