|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Пиян заклал близките си
Пустото вино червено,
пустата върла ракия,
който ги пие - зле струва;
виното и ракията -
виното хатър не гледа,
ракията достлук разваля,
луд става, луд полудява...
Снощи се подпи млад Стоян,
луд стана, луд си полудя,
че той си закла сестра си,
закла сестра си Тодора,
да би за нещо - ни за що,
че не му й диван стояла,
че не му й чаша държала...
Че търти Стоян да бяга,
далеко Стоян забягна -
горе ми на полугаря,
при беглишките овчари.
Че легна Стоян, та заспа,
че му се насън присъни -
върли му пцета лавнаха,
черна си овца поблея,
с мънинко мъжко шиленце,
сур улема си порева...
Стоян се от сън събуди,
че на овчари думаше:
- Овчари, я вий, беглишки,
че кой си може разумя
на мой го съня нощешен?
Лошав съм съня сънувал -
върли ми пцета лавнаха,
черна ми овца поблея
с мънино мъжко шиленце,
сур улема си порева!
Овчари думат Стоени:
- Стояне, луда гидийо,
върли са пцета - сеймени,
черна е овца - майка ти
с мънино мъжко детенце,
сур улема й сестра ти,
ти защо закла сестра си?!
Таман туй думат овчари,
яла и сеймени де идат,
че си Стояна уловиха,
на дараджа го караха...
Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 132 - "Пиян момък закаля
сестра си").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2011
|